28.10.2008 г., 19:53 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
471 0 0

Преплувах водите и стигнах до камъка.

Бях стрелец, после станах убиец.

Живях в огледалото. Друга се върнах.

Все тъй Сизиф е щастлив и абсурден.

 

Веднъж пренощувах в гнездото на гарвани.

Станах бяла. Светът - като орех.

Аз съм последният Хамлет на времето.

Ти ще свидетелстващ, бедни ми Йорик.

© Станислава Станоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??