23.09.2005 г., 19:24 ч.

Библейски мотив 

  Поезия
944 0 3

За пръв път дъждът ни хапеше,
хапеше ушите ни
и очите ни,
капеше
сякаш по костите ни
и ги напукваше,
и ги ронеше,
ронеше.
За пръв път....

Земята беше жилеста
и не галеше,
дори не знаехме
какво е,
но стъпяхме в кал,
и тя се лепеше
по стъпалата ни,
за пръв път....

И видяхме дървета
без плодове и листа,
и свистяха пръчките им
от вятъра,
и шибаха капките,
а те се пръскаха
подобно мислите ни....

И нямаше врати
и бе студено...

За да бъде
прегръдката ни
по-топла от всякога.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??