23 сент. 2005 г., 19:24

Библейски мотив

1.3K 0 3

За пръв път дъждът ни хапеше,
хапеше ушите ни
и очите ни,
капеше
сякаш по костите ни
и ги напукваше,
и ги ронеше,
ронеше.
За пръв път....

Земята беше жилеста
и не галеше,
дори не знаехме
какво е,
но стъпяхме в кал,
и тя се лепеше
по стъпалата ни,
за пръв път....

И видяхме дървета
без плодове и листа,
и свистяха пръчките им
от вятъра,
и шибаха капките,
а те се пръскаха
подобно мислите ни....

И нямаше врати
и бе студено...

За да бъде
прегръдката ни
по-топла от всякога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...