Бих
На Д.
Бих искала да мога да простя.
Да те прегърна със ръце от птици.
Ала не мога... нещо опустя
в наивните ми котешки зеници.
Бих искала да бъдеш само мой -
красив и верен, нежен и различен.
Ала е късно... Вятърът и той
повтаря, че светът е прозаичен.
Обичала те бих.Да, точно теб.
Със страст възможна или невъзможна ...
Ала обвих сърцето си със креп,
не искам всяка нощ да е тревожна.
Не мога всяка нощ да търся пак
ръцете ти и устните напусто.
Не мога във настръхналия мрак
да викам отлетяло вече чувство ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
