Бих искал
... да те докосна с погледа си ням,
за миг, пък после...
има ли значение след туй?
Нали вятърът е твоят дъх,
дошъл при мен като награда,
като новогодишно пожелание.
А чашата? - Тя е пълна с вино
или желание, а може би и друго.
И защо ли не докосна устни
и отпия от нектара, после...
Но мълча... и нямам сили
да отмина. Поне ще те погледна
за първи път, макар и за последно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Грамадов Всички права запазени
