bosilek6566
47 резултата
Толкова сънища, мечти
и миражи чародейни.
Едно и също са.
Няма тиха лагуна
И плахи стъпки ...
  549 
Изсветляха листата.
Както косите ми.
Усмихнат съм. Понякога.
Че чак ми става тъжнолунно...
Изненадано се сепвам, ...
  642 
Уморих се от мечтания.
Да конея по измислици.
Сънувам даже денем.
Безсънни нощите са дълги,
а има толкова сънища... ...
  578 
Аз няма никога в живота си
да забравя тези нощи.
Нежността на твоите ръце.
Зима е...
Хубаво е сутрин ...
  560 
Ти си тук,
в тази празнична вечер.
Няма никакво значение,
че си с друг -
важното е - ...
  566 
Аз не знаех,
че няма път към теб,
няма никакви пътеки
и не стигнах,
а все към тебе вървях ...
  654 
А вън не спира да вали.
Небето плаче и душата ми.
Тихо е. И тъмно.
Запалих малка свещ,
разговарям с тебе тази ...
  548 
А вън все вали, вали,
затрупва следите ни
и те на топло се гушат -
далече от всичко.
Дъхът ни рисува ...
  606 
Повярвай ми! Миличка.
Има толкова сънища
в твоите малки ръце,
с които ме прегръщаш плахо.
Не са нужни доказателства - ...
  470 
Вали
върху керемиди,
дървета и треви,
вали -
тъй както вечер ...
  906 
Този дъх, сякаш ме стопля,
дори някак изгаря.
Изпепелява моите мисли
и всички страсти утихват.
Не е трудно, ...
  604 
Подслаждам гъстия мрак
в чашата с предсказания -
както всяка илюзия.
Не се страхувай, гадателко,
каквото ми кажеш - вярно е! ...
  624 
Стигнах звездите,
това е началото,
а не намерих пътя към теб,
за да кацнат
върху рамената ми ...
  460 
Аз не можах да те обхвана
и пребродя.
Всеки път, когато те докосвах
и си тръгвах от теб запален -
се изкачвах нависоко ...
  1092 
Цял ден се смея
и когато тази жива светлина
пресъхне -
нямам сили да заплача.
Мракът пленява и парализира. ...
  480 
Студено е. Има толкова сънища.
Греят в очите капки море.
Не само с думи се разбива мрака,
сбран в бялото зрънце от кремък.
Една надежда лесно можеш да загубиш. ...
  563 
Тази вечер съм сам.
Тихо кацат листа,
под моите стъпки утихват.
Не блестят тези черни зеници
на отсрещните сгради. ...
  524 
Аз съм обречен да бъда удавник,
да разговарям с тишината, която създавам.
Морето е тихо, чак до дъното,
за което не мисля, просто гледам небето.
Синя е повърхността на водата, ...
  504 
Когато те видях...
застинаха по устните ми думите,
които исках да ти кажа.
Прегръщам вятъра,
а можех тебе да притисна ...
  577 
Вървя след Хронос,
не обичам хора зад гърба си,
освен ако това си “Ти”.
Това е частен случай,
защото коя си “Ти”? ...
  532 
Песъчинка радост
в моята пустиня утаиха
твойте светещи слова.
Заключиха усмивка
в крайчеца на устните - ...
  628 
... Търпеливо нахлуват мечти,
побеляло е всичко от тях,
дори и усмивката
и тя е замръзнала.
Само очите горят, ...
  505 
... Тук съм. Вратата отворена.
Сякаш още ме огледаш учудено.
Вън сняг вали -
затрупва следите ни;
само студът ми напомня за теб ...
  816 
Побелях от този сняг,
затрупал следите ни.
“Листата” са попарени
и все още държат,
черпят кислород от въздуха, ...
  613 
Отново съм сам,
по тази пътека - лъкатушеща.
Наоколо - тръни и драки,
няма време да видя небето
и теб, да се усмихна - ...
  514 
Още си тук,
наоколо момчетата спят
и също сънуват: чайки,
море и момиче.
Ти си добрият ми дух ...
  518 
Шумно е. След миг
ще бъде тихо като тогава,
сигналът ще ни събере зад масите.
Пак сме ученици, сини,
само дето сме с пагони. ...
  512 
... да те докосна с погледа си ням,
за миг, пък после...
има ли значение след туй?
Нали вятърът е твоят дъх,
дошъл при мен като награда, ...
  863 
Ти си бяла. Красавица снежна.
Целувките ме карат да настръхна.
От студ, естествено.
И трябва топлина,
за да стигна до теб потребен, ...
  481 
Погледни! Хлад в очите.
Студени са ръцете ти,
бели като тази есенна мъгла.
Откога те търся в свойте сънища.
Няма те - само силуети. ...
  487 
Обичай, дори да няма изход!
Вкуси от студените “дъждовни щерки”,
приютени в мъничките длани на дърветата.
Ароматът ще набъбне в теб -
като узряла истина. ...
  546 
В хоризонта на очите ни
бавно тлее денят.
Без капка влага, изгарящи,
в двубой са устните,
твоят дъх и ударите на сърцето ми. ...
  504 
Мокри са очите. Вали.
Като сън покоряват спомени,
не попитали -
дали е хубаво,
когато сме сами. ...
  501 
Нарисувал тайно фигури от скреж,
разтопен в две длани, твоят дъх
ме кара неусетно да замра...
в очакване на нещо истинско.
Нахлуват с теб като сянка - спомени; ...
  521 
Отново ме отмина вятърът
и мъртъв ще остане този сън:
край прозореца седиш сама,
сама... аз къде съм?
Вън вали и капки влага ...
  502 
Мълчанието понякога изрязва
над веждите тънички бразди,
ръката бавно се отпуска и с това доказва
колко те боли...
Извикаш, някак си хрипливо, ...
  452 
Отново мрак по мойте струни,
божествен звън дъхът разлива
и сякаш огънят на тези устни,
че жаждата на времето убива.
А кой ли с свойта арфа броди? ...
  611 
Един самотен поглед,
далечен връх смутен,
загубен е един човек
и образът, останал в теб.
Цвете крехко без листа, ...
  482 
Неудовлетворена, над покривите срамежливи, тишина -
обвила кестена, създал приложната палитра,
с която вятърът (моят показател странен)
рисува бавно... Нетрайна и отминала картина:
Опрели гръб, една девойка и остарялото дърво ...
  618 
Един безкраен монолог,
разнасян от уморената тъма,
сякаш като в сън дълбок,
останала в света сама.
Блян за вяра в всеки поглед, ...
  547 
Предложения
: ??:??