Бих искала
Бих искала очите ми
да се превърнат в пропаст,
в скалите тялото ми да остане -
разкъсано, безжизнено, безчувствено.
Бих искала ръцете ми
да бъдат клони от гора непроходима,
между дърветата да се изгубя
и изход да не мога да открия.
Бих искала сърцето ми
пожар да предизвика страшен
и в огъня да изгоря, да се изпепеля
и капка дъжд да няма, да не го гаси.
Бих искала сълзите ми
в море да се превърнат,
да потъна в дълбините му
и никога от там да не изляза.
Иска ми се да ме няма.
Иска ми се да не съм се раждала.
Искам да живея във забрава...
да се превърнат в пропаст,
в скалите тялото ми да остане -
разкъсано, безжизнено, безчувствено.
Бих искала ръцете ми
да бъдат клони от гора непроходима,
между дърветата да се изгубя
и изход да не мога да открия.
Бих искала сърцето ми
пожар да предизвика страшен
и в огъня да изгоря, да се изпепеля
и капка дъжд да няма, да не го гаси.
Бих искала сълзите ми
в море да се превърнат,
да потъна в дълбините му
и никога от там да не изляза.
Иска ми се да ме няма.
Иска ми се да не съм се раждала.
Искам да живея във забрава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Станчева Всички права запазени
