Бих искала
Бих искала очите ми
да се превърнат в пропаст,
в скалите тялото ми да остане -
разкъсано, безжизнено, безчувствено.
Бих искала ръцете ми
да бъдат клони от гора непроходима,
между дърветата да се изгубя
и изход да не мога да открия.
Бих искала сърцето ми
пожар да предизвика страшен
и в огъня да изгоря, да се изпепеля
и капка дъжд да няма, да не го гаси.
Бих искала сълзите ми
в море да се превърнат,
да потъна в дълбините му
и никога от там да не изляза.
Иска ми се да ме няма.
Иска ми се да не съм се раждала.
Искам да живея във забрава...
да се превърнат в пропаст,
в скалите тялото ми да остане -
разкъсано, безжизнено, безчувствено.
Бих искала ръцете ми
да бъдат клони от гора непроходима,
между дърветата да се изгубя
и изход да не мога да открия.
Бих искала сърцето ми
пожар да предизвика страшен
и в огъня да изгоря, да се изпепеля
и капка дъжд да няма, да не го гаси.
Бих искала сълзите ми
в море да се превърнат,
да потъна в дълбините му
и никога от там да не изляза.
Иска ми се да ме няма.
Иска ми се да не съм се раждала.
Искам да живея във забрава...
© Димитрина Станчева All rights reserved.
