Бих искала звезди да ми свалиш,

да бъде както някога -

и стихнала под твойта длан

да слушам приказки за чудеса.

Да бъде чудно - зимата да ни наметне

с белия си шал, с ледени звезди да светна -

в косите ми прашец и смях...

Отдавна косите си отрязах,

а ти до мен си все така

и слушам приказки за чудеса

и все е топла твоята ръка,

а чу ли - тропна къщната врата -

и ледени звезди, и смях

донесе моето момиче в косите си...