Бих искала... 2
Поех дълбоко въздух... и издишах.
Слова немирни, драпат по листа.
Какво *бих искала* не си ме питал,
но аз ще ти го "кажа"! Без молба.
Бих искала да върна времето,
в което аз царувах!... И владях!
Ти носеше ме на ръце. В колене
отмарях благотворно и копнях.
Бих искала да върна нощите
на дива страст и нежност безметежна,
където светлината място нямаше.
Ненужна беше, за да се намерим.
Бих искала да върна утрото,
в което две заплетени тела
неистово жадуваха се. Лудост
на разум неподвластна. В есктаз
душите заслепени бягаха
и бездиханно сливаха се в една.
Превърнала се в сила необятна.
Непорочен плод на Любовта!
Бих искала да върна ОНЯ поглед,
с който ме изпиваше... до дъно,
а аз умирах и се раждах... Спомен
в сърце притихнал, сгушил се дълбоко!
Поех дълбоко въздух... и издишах.
Смириха се словата;)... уморени.
Погалих ги... *бих искала* не стига!
Какво *би искал* ти, любими!?!
Слова немирни, драпат по листа.
Какво *бих искала* не си ме питал,
но аз ще ти го "кажа"! Без молба.
Бих искала да върна времето,
в което аз царувах!... И владях!
Ти носеше ме на ръце. В колене
отмарях благотворно и копнях.
Бих искала да върна нощите
на дива страст и нежност безметежна,
където светлината място нямаше.
Ненужна беше, за да се намерим.
Бих искала да върна утрото,
в което две заплетени тела
неистово жадуваха се. Лудост
на разум неподвластна. В есктаз
душите заслепени бягаха
и бездиханно сливаха се в една.
Превърнала се в сила необятна.
Непорочен плод на Любовта!
Бих искала да върна ОНЯ поглед,
с който ме изпиваше... до дъно,
а аз умирах и се раждах... Спомен
в сърце притихнал, сгушил се дълбоко!
Поех дълбоко въздух... и издишах.
Смириха се словата;)... уморени.
Погалих ги... *бих искала* не стига!
Какво *би искал* ти, любими!?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Всички права запазени
Поздравления! 
