Бих написал...
Бих написал толкова неща,
които нося в мен и ме вълнуват,
които упорито ръчкат мисълта
и в нощите без сън изплуват.
Бих написал хиляди неща,
за онези, от които лазя ниско,
които ме захвърлят в пепелта
и само с поглед ме изтискват.
Бих написал с трепетни слова
за щастието, за минутите летежни,
за мигове незабравими с любовта,
мигове изпълващи, копнежни.
Бих изписал хиляди листа
и за минутите, които се изплъзват,
проиграни в егоизъм, суета,
за миражите, които ни залъгват.
Бих изписал толкова слова,
думи-сладост, думи с вкус на болка,
но едва ли нещо ще се случи след това
и ще получа за душата си упойка.
Бих написал... ако можех,
за теб, за мен, за хиляди неща,
бих написал, ала днес съм адски невъзможен,
днес съм празен, без слова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
Хареса ми стиха ти, Деяне! Поздрав! 
