Бих написал...
Бих написал толкова неща,
които нося в мен и ме вълнуват,
които упорито ръчкат мисълта
и в нощите без сън изплуват.
Бих написал хиляди неща,
за онези, от които лазя ниско,
които ме захвърлят в пепелта
и само с поглед ме изтискват.
Бих написал с трепетни слова
за щастието, за минутите летежни,
за мигове незабравими с любовта,
мигове изпълващи, копнежни.
Бих изписал хиляди листа
и за минутите, които се изплъзват,
проиграни в егоизъм, суета,
за миражите, които ни залъгват.
Бих изписал толкова слова,
думи-сладост, думи с вкус на болка,
но едва ли нещо ще се случи след това
и ще получа за душата си упойка.
Бих написал... ако можех,
за теб, за мен, за хиляди неща,
бих написал, ала днес съм адски невъзможен,
днес съм празен, без слова.
© Деян Димитров All rights reserved.
Хареса ми стиха ти, Деяне! Поздрав! 
