Бийт

Чета отново "Вой" на Алън Гинзбърг

и искам пак да хвана път на стоп.

Готова - мешката, грънджарската ми риза.

Като преди ще го ударя на живот.

Ще се замъкна в Пловдив при един приятел

да си припомним лудите младежки дни.

В рок клуб ще се натряскаме до козирката,

ще се занасяме със хубави жени.

На сутринта в дома му може би ще идем

да се приготвим вечерта за нов купон.

Щом свърши той, от тях ще си отида,

че пак за път сърцето ми ще дава тон.

Ей тъй, на воля из страната ще поскитам,

а после ще се върна в моето градче.

Докато някой ден пак хлопнат ми дъските,

разбрал: купонът не е спирал да тече.