Не мога!
Бийте тревога!
Треперя!
Силата си с него как да меря?
Умирам!
Че съм жива пред вас пледирам!
Не искам!
А истината в юмруци стискам!
Убивам!
Всеки спомен аз презирам!
Не трябва!
За сърцето търся правда!
Ако знаеш как те обожавам,
как в очите ти се аз предавам!
А колко силна можеше да бъда!
Но не станах слаба до оскъда!
По дяволите всичко, искам теб!
Няма нужда да си толкова свиреп!
Нима обиди заслужавам?
Пред действията ти се смалявам!
Такъв ли ще ми бъде края?
Болката не мога да си трая!
Искам да спра да си го причинявам!
Как? След като всеки в графата минало поставям!
Сълзи и безизразно лице.
На това ли ме осъжда твоето сърце?
Не мога да понасям повече!
Срокът на сърцето ми изтече!
На бракуване го ти обрече!
Напук стоя!
И поредната ти аз броя!
Да съм с тебе вече не се боря,само за новата ти се моля!
Но така само мислите си тровя!
© Ивелина Господинова Всички права запазени