Бисерно чувство
Бисерно чувство
Светъл ден в живота ми.
Ти жената събуди в мен.
Затрептяха заспалите чувства,
изгряха хиляди слънца.
В дните с тебе по-жива бях,
огън ме стопля, като факел горях.
Душата не жали по литнала младост.
и огнено чудо в нощта танцува.
Мисъл, мечти, сърцето лудува...
В постелята жарава ме пари,
погледът твой с обич ме гали.
Разтърсващи чувства!
В пламък живея!
За твоята ласка до днес аз копнея,
а времето лети и отминава,
нежността душата ми пленява,
жажда и обич в мига оживява.
И още се питам – кой беше ти?
Накара в мене всичко да блести
и всеки трепет се повтаря,
сърцето в гърдите изгаря,
любовта свети в ефира.
Мигът красив не иска да спира.
От любов премалявам, думи изричам.
Мое слънце, свиден мой!
Така те наричам.
До сетен дъх ще те обичам.
Обичай ме, винаги, както сега!
Ще викам, да чуе света,
че бисерно чувство е любовта,
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
