Не ме гледай, а просто ме прегърни,
не казвай нищо, леко ме целуни.
Затвори вратата и си върви,
знаеш, че пред теб няма да пролея сълзи.
Не ме съжалявай - и без теб ще се боря в живота,
не се извинявай, побързай,
новата ти жена те чака в колата.
Не ме питай как ще се справям сама,
не ми казвай да ти звъня при всяка нужда,
не казвай, че оставаме приятели сега,
знаеш, че на теб не мога да гледам така.
Страхливец, върви си и не ме търси,
все някак ще живея заради себе си.
По дяволите, поне веднъж мъж бъди!
Разкарай се и вратата с трясък затвори!
Какво като оставам сама,
ще пострадам и ще изправя глава,
какво като разби моята душа,
не вярвам от това да умра.
И без друго нямаше да се получи между нас,
беше прекалено идеален, обикновената бях аз.
Един нещастник си ти, сърцето ми разби,
нали уж бях единствената жена в живота ти.
... И въпреки всичко, запомни ме с добро,
обичах те, ти беше нещо по-специално...
... Вече те няма... сама съм у дома,
вървя из стаите с бутилка в ръка.
Липсва ми нашата снимка, дрехите ти по пода,
да мърмориш и недоволстваш, да се върнеш се моля.
Как можах точно аз в теб да се влюбя?
В нещастника, който разбива сърца и си отива.
Иде ми да изкрещя, ти знаеш какво ми е, без теб сама.
Това ме подлудява... кажи ми как можа,
нали уж бях твоята принцеса... а сега
всички ме знаят като бившата ти жена...
Не мога да преживея това, че друга те целува в нощта
и вдишва аромата на парфюма, който аз ти бях избрала.
© Диди Георгиева Всички права запазени