Jul 16, 2007, 10:05 AM

Бивша жена

  Poetry
2.2K 0 12
 

Не ме гледай, а просто ме прегърни,

не казвай нищо, леко ме целуни.

Затвори вратата и си върви,

знаеш, че пред теб няма да пролея сълзи.

Не ме съжалявай - и без теб ще се боря в живота,

не се извинявай, побързай,

новата ти жена те чака в колата.

Не ме питай как ще се справям сама,

не ми казвай да ти звъня при всяка нужда,

не казвай, че оставаме приятели сега,

знаеш, че на теб не мога да гледам така.

Страхливец, върви си и не ме търси,

все някак ще живея заради себе си.

По дяволите, поне веднъж мъж бъди!

Разкарай се и вратата с трясък затвори!

Какво като оставам сама,

ще пострадам и ще изправя глава,

какво като  разби моята душа,

не вярвам от това да умра.

И без друго нямаше да се получи между нас,

беше прекалено идеален, обикновената бях аз.

Един нещастник си ти, сърцето ми разби,

нали уж бях единствената жена в живота ти.

... И въпреки всичко, запомни ме с добро,

обичах те, ти беше нещо по-специално...

... Вече те няма... сама съм у дома,

вървя из стаите с бутилка в ръка.

Липсва ми нашата снимка, дрехите ти по пода,

да мърмориш и недоволстваш, да се върнеш се моля.

Как можах точно аз в теб да се влюбя?

В нещастника, който разбива сърца и си отива.

Иде ми да изкрещя, ти знаеш какво ми е, без теб сама.

Това ме подлудява... кажи ми как можа,
нали уж бях твоята принцеса... а сега

всички ме знаят като бившата ти жена...

Не мога да преживея това, че друга те целува в нощта

и вдишва аромата на парфюма, който аз ти бях избрала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не се подценявай миличка и не обръщай внимание на тези критики!Не е клише,а какво е в душата ти!Това е сайт за откровения и ти си разкрила душата си,това е смисъла!Браво на теб!Пиши още,всичко от сърцето ти е хубаво и някой не го разбират,защото явно не са си намерили майстора!
  • Светлйо а ти да имаш малко уважение към чуждото творчество ли ?
  • Но...никъде не пише,
    как се пише...
    И как от чувство
    дума да създам.

    Не става дума
    тука за изкуство.
    За мойто Чувство
    става дума там...
  • пиши смело мила, щом излиза от сърцето е с голяма стойност.Ако другите не могат да го оценят ,достатъчно е ти да си го обичаш.На всеки вкус не може да се угоди. от мен поздрав и 6!
  • Благодаря на всички за изразените мнения.Всеки автор си има собствен стил и никой не е казал че той трябва да бъде харесван от всички, всъщност мисля че това дори не е възможно.Важното е когато автора е сътворил нещо то да е излязло от сърцето му.АЗ предимно пиша за любов, наясно съм че това не е 'лична драма', но пък повечето произведения които съм чела са били предимно за любов.Всъщност това е и нещото,което вдъхновява повечето творци.НЯмам претенцията че съм велик автор и произведенията ми са дар от Бога и едва ли не са най добрите.Напротив бих казала че са обикновенни но съм горда че са мои и всяко едно от тях е било написано в специален момент.Единственото нещо за което бих ви помолила е само да не си разменяте каквито и да било обиди.Нека имаме уважение към хората,които са създали този сайт и са ни предоставили възможност да публикуваме произведенията си.Критикувайте, спорете по между си НО ИМАЙТЕ УВАЖЕНИЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ!Поздрав за тези които харесват твочеството ми, останалите - не се отказвайте чета и вашите коментари.Още веднъж благодаря на всички!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...