Традициите не са това, което бяха.
Менят се времената ден след ден.
Аз бивша вече съм… Снежанка,
а дядо Коледа… живее с мен –
в апартамент, но без джуджета,
(отдавна имат своята Лапландия).
Аз всеки ден го глезя, шетам,
той изпълнява моите желания!
Чисти стаите с прахосмукачка.
В МОЛ-а на квартала пазарува.
За него мога да съм и принцеса, и готвачка,
но го обичам и не се преструвам!
Делим една и съща спалня,
а сутрин буди ме с кафе!
Понякога на себе си се блазня,
че случила съм на добър човек!
Денят ни общо взето е спокоен,
завършва нощем, някъде към два,
след всичките бози и сериали
заспиваме ръка в ръка.
В леглото снощи му предложих
зимата да си спестим на Бали!
Какво е чул, не знам, но разтревожен
днес купил ми мехлем, за болни стави!
Така ли? Креснах му с фалцет!
С такъв подарък няма да ми минеш!
Очаквам под елхата плик с билет
за първа класа до Карибите!
Болежките си там ще излекувам,
под палмите е истинският Рай!
Тук с тебе само съществувам!
Е, дядко, повечко се постарай!
Тогава в приказките ще повярвам
и ще почувствам, че дядо Коледа е мой!
Заслужила е твоята Снежанка.
Какво като държанка съм на НОИ?
…
Скандалът бе сериозен, шумен!
Дотолкова, че бързо ме събуди.
Прегърнах дядо Коледа и го целунах
Благодарих (наум) , че сме съпрузи!
© Даниела Виткова Всички права запазени