Биз малко
Кат съ лезнах вчера ду чишмата,
малий!!! Станах мармалат.
Фръкна краставицата, думата,
за сиринето най ме фана яд.
Но рикията си фанах.
Мойту хубаву шише.
Щеше тя една да стане...
Без рикия - много зле.
Ко ша щипе ми езика,
ощи гърло ша гури.
Без рикия, дет са вика -
няма във очи искри
и езика ми така не шари,
като видя пищните муми.
Лафа не върви с другари,
само лапаме муи.
Олииий, щеши тя една да стане.
Да, обачи - не можа.
Сичкуто рикия фанах,
и сига ша има у дума
да скрибуца силну кастуфона
и рикия лютъ да съ лей.
Чувате ли, викам ут балкона:
Всички ша пучерпя, ей...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
