19.01.2013 г., 13:37  

Благодарна

1.2K 0 2

Забравих да си набера цветя.

Градинката изпълни ги със багри

и ме дари с уханно утро.

 

Погалих няколко цветчета.

Помахах на деня, 

а той се изчерви

и после светна.

 

Говорихме си дълго със цветята.

И с деня.

Помахах им.

Цветята цъфнаха, денят се изчерви и мръкна.

 

Дойде нощта и с нея куп звезди.

Добре, че не набрах цветя.

Заспах и усмихнато сънувах

новото, разцъфнало, уханно утро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Багра Цветелинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...