Забравих да си набера цветя.
Градинката изпълни ги със багри
и ме дари с уханно утро.
Погалих няколко цветчета.
Помахах на деня,
а той се изчерви
и после светна.
Говорихме си дълго със цветята.
И с деня.
Помахах им.
Цветята цъфнаха, денят се изчерви и мръкна.
Дойде нощта и с нея куп звезди.
Добре, че не набрах цветя.
Заспах и усмихнато сънувах
новото, разцъфнало, уханно утро.
© Багра Цветелинова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
