Забравих да си набера цветя.
Градинката изпълни ги със багри
и ме дари с уханно утро.
Погалих няколко цветчета.
Помахах на деня,
а той се изчерви
и после светна.
Говорихме си дълго със цветята.
И с деня.
Помахах им.
Цветята цъфнаха, денят се изчерви и мръкна.
Дойде нощта и с нея куп звезди.
Добре, че не набрах цветя.
Заспах и усмихнато сънувах
новото, разцъфнало, уханно утро.
© Багра Цветелинова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
