Във мислите ми все препускаш,
лицето ти аз виждам всеки ден,
секунда, две, за миг напускаш,
но знаех, ще се върнеш пак пред мен.
Очите ти като кафето,
прекрасни и неустоими,
човек страхотен, общо взето,
обичам те - прости ми.

Ще бъде трудно, зная,
но моля те, ме разбери,
да се откажа не желая,
единствена в живота ми си ти.
Не съм това, което бях,
момче с мечти на малко зрънце,
във тебе себе си видях,
благодаря ти, Слънце!