18.03.2012 г., 0:08

Благодаря

637 0 0

 


Във мислите ми все препускаш,
лицето ти аз виждам всеки ден,
секунда, две, за миг напускаш,
но знаех, ще се върнеш пак пред мен.
Очите ти като кафето,
прекрасни и неустоими,
човек страхотен, общо взето,
обичам те - прости ми.

Ще бъде трудно, зная,
но моля те, ме разбери,
да се откажа не желая,
единствена в живота ми си ти.
Не съм това, което бях,
момче с мечти на малко зрънце,
във тебе себе си видях,
благодаря ти, Слънце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Енев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...