Благодаря за страшното признание,

с което ме наказа на сбогуване,

благодаря за  причиненото страдание,

макар че беше незаслужено...

Благодаря за честността, с която

заплю ме право в лицето,

благодаря безумно на съдбата,

задето ми отне сърцето...

Благодаря, че ме научи да се боря,

научи ме и как да те обичам,

научи ме да имам воля

и чуждата любов да не отричам...

Сега ти пиша и не ме боли,

до мен отдавна ляга друг,

а с друга някоя нощуваш ти

желай я, имай я – напук!

Благодаря, защото те обичам!

Благодаря, макар че нямам сили!

Благодаря, не мога да отричам –

на всичко ме научи, мили...