Благодаря на Теб, Съдба... *
Съдбата от малка ме е надарила
с черни, искренни, въглени зеници.
Колко самотна бих била,
ако не можех да се усмихвам с тях на всички...
Съдбата от малка ми е подарила
душа на птица волна, без окови...
Способна грешки да прощава
и за мъничко надежда из пустото да броди...
Съдбата от малка ми е дала
живо, истинско и мъничко сърце...
Пазя го вътре в мен и не мога да позная,
когато то забие с ударите на дете....
Съдбата от малка ме благослови...
По-щастлива никога не съм била!
Тя 'наказа' ме в живота ми да властваш Ти...
И по-влюбена не съм летяла,както правя го сега...
(Благодаря на теб,Съдба... че орисала си ме да съм щастлива!
че подари ми криле и се рея като самодива...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
