Jan 25, 2007, 3:47 PM

Благодаря на Теб, Съдба... *  

  Poetry
951 0 3

Съдбата от малка ме е надарила
с черни, искренни, въглени зеници.
Колко самотна бих била,
ако не можех да се усмихвам с тях на всички...

Съдбата от малка ми е подарила
душа на птица волна, без окови...
Способна грешки да прощава
и за мъничко надежда из пустото да броди...

Съдбата от малка ми е дала
живо, истинско и мъничко сърце...
Пазя го вътре в мен и не мога да позная,
когато то забие с ударите на дете....

Съдбата от малка ме благослови...
По-щастлива никога не съм била!
Тя 'наказа' ме в живота ми да властваш Ти...
И по-влюбена не съм летяла,както правя го сега...

(Благодаря на теб,Съдба... че орисала си ме да съм щастлива!
че подари ми криле и се рея като самодива...)

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??