Благодаря ти... има те
На В.
Що значи лирика и проза,
щом няма радост и покой!
Лирична е душата ми, но грозна
във лудостта на изгрева мой.
Що значи поезия пошла,
щом празни са римите днес!
Отпила глътка любовна отрова -
кокал, задавил уличeн пес.
Що значи обич и раздяла,
щом разделени сме във обичта си!
И в нея ненаситна изневяра -
предателство над същността ми.
Що знае твоят свят и сън,
колко много от себе си дадох!
Щом тъмно е, а в сърцето ми лъч.
Блажена сега, блажена съм... Ради
Що знае моят свят и сън -
много Ти от себе си даде!
Да, тъмно е!
Но в мрака свети твоя лъч -
(Благодаря ти... има те... Ради)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
