Благодаря за да кажа на твоя щурец.
Полудявам от тази безпътна угроза-
как след разказа снежно-тъжно-красив
мълчалив да премина по пътя напред?
Запали твореца в мен тази огнена проза!
Изпълнен със багри денят зимно-сив
в диаманти превърна студения лед.
За това вместо простичка алена роза,
събуден у мене от порива див
Благодаря за красивото нека изпиша
дори след това и да бъда проклет!
Вдъхновено и просто изричам "сполай ти*
на скрития тихо в сърцето щурец
ароматно-всевечно, смирено, и Живо,
за Кралица достоен подарък - в куплет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
