23.12.2024 г., 10:42

Благослов

367 4 3

БЛАГОСЛОВ

 

… каквото ми е дадено от Бога, със него си живея цял живот –

торба със рими мъкна в изнемога – и сигурно изглеждам идиот?

Във всичките възможни психиатрии ме вписаха в графата „Много луд!“

А аз в кълбо надежди необятни търкалям се във бездни черен студ.

Проводих всички възрасти, в които стопанин бях на своите нивя –

 

сях бури, жънах вятър, чаках жито, но житцето ми вятър го отвя.

Сега – един ненужен безполезник – редя ви своя римен йероглиф

и само нощем в сънища беззвездни се чудя за какво съм още жив?

Доде съм жив, се надам, че ще мога да ви наричам своя благослов.

Добро човече – в нивата на Бога ви нося шепа Божия Любов.

 

18 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 18, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...