БЛАГОСЛОВ
… каквото ми е дадено от Бога, със него си живея цял живот –
торба със рими мъкна в изнемога – и сигурно изглеждам идиот?
Във всичките възможни психиатрии ме вписаха в графата „Много луд!“
А аз в кълбо надежди необятни търкалям се във бездни черен студ.
Проводих всички възрасти, в които стопанин бях на своите нивя –
сях бури, жънах вятър, чаках жито, но житцето ми вятър го отвя.
Сега – един ненужен безполезник – редя ви своя римен йероглиф
и само нощем в сънища беззвездни се чудя за какво съм още жив?
Доде съм жив, се надам, че ще мога да ви наричам своя благослов.
Добро човече – в нивата на Бога ви нося шепа Божия Любов.
18 декемврий 2024 г.
гр. Варна, 18, 00 ч.
© Валери Станков Todos los derechos reservados