Блато
Потъвам мълнениеносно
във вонящо, кипящо блато.
Тегли ме в кълбо от коренища.
Силно дърпа, стяга и не пуска.
Затъвам. Едва глава надигам вече.
Ръка протягам аз за помощ.
Безмълвно устните ми шепнат,
но наоколо е гробна тишина...
Няма кой да хване моята ръка
и да ме измъкне от тинестото
блато – от човешка злоба,
алчност, завист, лъжа, измама,
безмерна подлост, суета...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ин Вел Всички права запазени
