idi (Ин Вел)
63 639
Jun 3, 2008, 9:24 AM

Блато 

  Poetry
555 0 4

Потъвам мълнениеносно
във вонящо, кипящо блато.
Тегли ме в кълбо от коренища.
Силно дърпа, стяга и не пуска.
Затъвам. Едва глава надигам вече.
Ръка протягам аз за помощ.
Безмълвно устните ми шепнат,
но наоколо е гробна тишина...
Няма кой да хване моята ръка
и да ме измъкне от тинестото
блато – от човешка злоба,
алчност, завист, лъжа, измама,
безмерна подлост, суета...

© Ин Вел All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??