"Блазе на този, който Тя обича"
"Блазе на този, който Тя обича!"
... (думите са на И. В., по повод една моя снимка)
Недей, приятелю, не му завиждай
задето си избрах да го обичам!
Проклех го вече сто пъти, не трижди,
и още сто от него се отричах.
Косите ми не го завиват вечер,
не му прошепвам нежно "Лека нощ",
от кръглата луна съм по-далече
и липсата ми реже като нож.
Не завист - ще изпиташ, само жал,
за празнотата в мъжките очи.
Усмихната от век не ме е виждал
и се научи дълго да мълчи.
А бе любов! Каква любов бе само!
Потъва днес в зениците... И в стихове.
Добре се постарахме ние двамата,
но е проклета - пак не я убихме!
Наместо туй - сега убива нас.
Наказва ни за всеки грешен ход.
Над цялата ни същност има власт
и с нас ще е и в другия живот.
Днес той е кораб, плаващ без посока.
На никое пристанище не спира.
Удавя всеки спомен-призрак с водка
и всяка нощ очите ми проклина.
Днес аз съм гара, пуста и самотна,
и плача повече и от дъжда.
В най-тихото в душата пуснах котва.
Отляво - само пепел и ръжда.
Да си завиждам ли, че имах силата
да кажа "Сбогом" и да си отида?
Дано да не обичам вече никога!
... Защото моята любов убива.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
.