Avis
311 резултата
За слънцето ще пиша... За цветята.
За бабата, продаваща гевречета.
За полъхът на пролетния вятър,
за любовта на щъркелите вечна...
За детските усмивки под дъжда, ...
  88 
Ще помълча...
Ще скъсам всички думи
преписани от дланите ми тъжни.
Ще полетя за няколко секунди
или по-дълго – докато се стъмни. ...
  146  10 
* * *
> Когато попиташ някого как е, чуваш ли отговора?
> Пепинка ("Бавен танц")
Усмивката е само връхна дреха,
през някой тъжен седми ден ушита. ...
  350  11  14 
Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства, ...
  633  11  12 
Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова
  942 
Стига с тази тъга! Съблечи я от себе си вече.
Виж дърветата вън как поклащат листата си есенни.
Някой своите летни илюзии гони далече.
Друг складира си радост попътьом - усмихнати кестени.
Стига с тази тъга! Виж децата във двора на знанието. ...
  178 
Нека бъде любов! Безусловна, красива и трайна!
Нека силно искри във очите и топли сърцата!
Нека няма ви живота ви болки, тревоги и тайни!
Ако има сълзи – то от щастие да са проляти!
Нека бъде любов! Всеотдайна, добра, търпелива... ...
  136 
  457 
> Трябва да съм силна, силна, силна!...
>
> К. Кондова
* * *
Отдавна кожата ми загрубя ...
  451  16  14 
Светът се промени. Не му се сърдя.
Завърта се все по-егоистично.
Туптят сърца уж живи, пълнокръвни,
но някак уморени да обичат.
Минават хора призрачно и тихо ...
  334  13 
Колко много променят ни датите...
Разпиляват ни като срички.
Вече можем да бъдем всякакви –
и човечни и безразлични.
Или може би е от тъгата? ...
  292 
Мълчи. За равносметка ме подсеща.
И с тази много бързо се разделям.
Довчера със шампанско я посрещах,
днес буди ме в последната Неделя.
И аз мълча. Какво ли да пресмятам? ...
  269  13 
Така се раждат плачещите стихове -
от болката в пресъхнали очи.
Когато във душата ми най-тихо е.
Когато даже вятърът мълчи.
Листата на Октомври нямат цвят. ...
  470  12  15 
Колко много тъга се изля
от очите ми пъстри...
Колко стихове в тази тъга се удавиха... Помня.
Сякаш само до вчера бях тази, която прекръсти
Самотата на свойта последно залепена стомна. ...
  376 
  575  13 
Да се строшиш на сто милиона късчета.
В една сълзичка да се побереш.
Да замразиш две думи върху устните
и спомените си - да погребеш.
Да ходиш като сянка между хората, ...
  449  11 
Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи.
Бе старо, търпеливо и добро.
А Времето стоеше помежду ни...
Не помня всички нишки от кълбото, ...
  292  11 
Моят най-труден път за вървене...
В този край все тъгата ме връща.
Оправдавах се с липса на време
да отида в познатата къща.
Всъщност нямах не време, а сили. ...
  327  11 
Здравей, Любов,
днес ти пиша, защото
своя възел от чувства развързах.
Знам, че искаш да скъсаш писмото,
но те моля, за Бога... не бързай! ...
  366 
В зеленото на моите очи
все още онзи тъжен спомен диша.
След счупено - лепеното личи
и връзвам си ръцете да не пиша.
Сърцето ми все още има пулс, ...
  736  19  18 
„Твърде рано е още!” – шепти Февруари
и намръщено гледа снега.
Пролетта е далеч, но ей-там минзухарите
се усмихват напук на студа.
А пък аз до прозореца тихо седя ...
  175  10 
Умееш ли, човеко, да прощаваш,
ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш
ако друг някой ти си наранил?
Измиват ли се със едно „Прости” ...
  302 
Скрий се, скрий се добре, чак през девет живота, в десетия!
Изстържи от сърцето си всеки къс спомен за мен!
Пий, изпий всички сълзи които изплаках, проклетнико!
И не смей да се връщаш дори и до смърт променен!
Хващай пътя далече, далече от тази любов! ...
  356  13 
Ще затворя очи и в съня си към тебе ще тръгна
през гори тишина и пустини от сълзи пресъхнали...
Ще преплувам морета от спомени, в теб за да върна
онзи допир забравена нежност на устните търсещи...
Ще премина през огън от болка и думи трънливи... ...
  300 
Да ти говоря ли за Нея още?
Не мога да я сместя в цяла книга,
ни в някакви си там хиляда нощи...
За Любовта и цял живот не стига!
И нищо, че във тази нощ мъглива ...
  373  13  13 
Животът като черга пъстра
по дните се търкаля.
Понякога тежи ни кръста
и шапката ни стяга.
Ругаем го (непоетично) ...
  367  10 
(На една отчаяна съпруга.)
Ще подмина с усмивка мъглата в света ти измислен.
Самочувствие – нула. И шизофрения приятел.
Пожелавам ти обич. Вълнуваща, трайна и истинска.
Дето да те измъкне от този безмислен театър. ...
  290 
”Носете си новите дрехи, момчета!” /Ст. Цанев/
ЖЕНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
(На Стефка Станева)
Носете си новите дрехи, момичета!
Главите високо вдигнете! ...
  514  10  11 
(с 2017-та)
Не искам да те помня. Обещавам
(на себе си), че ще останеш прах.
Оттук нататък само ми остава
да констатирам, че те преживях. ...
  697  12  26 
Преструвам се, че спя. Пази ми тайната.
(Аз сто живота я опазих вече.)
Стотина принца чакат там, пред стаята.
Спаси ме! Отпрати ги надалече!
Преструвам се, че спя... за да не мисля ...
  409  15  22 
(Благодарствено писмо до бившата любов.)
Благодаря за тази трансформация!
(Отдавна имах нужда от промяна.)
Каква чудесна пълна ликвидация -
от миналото АЗ не ми остана! ...
  384  14  22 
Излязохме на чай със стар познат,
навремето ми беше като брат,
но завъртя животът ни юздите
и бяхме си изгубили следите...
С дечица две съдбата го дарила, ...
  1357  45  41 
Петнадесет минути ни делят...
Едно безкрайно дълго разстояние.
Един трънлив и стръмно-труден път.
Една Любов с табела ”Наказание”.
Заровена дълбоко вътре в нас – ...
  750  16  24 
Всяко ”сбогом” прелива от чувства!
Няма край този кръг омагьосан...
Хайде, тръгвай си, пак ще те пусна!
Любовта ни виси на косъм.
Хващай първото нощно такси, ...
  279  10 
Мълчи ми се...
И същевременно много ми се говори.
Преди години, излизайки от входа на блока, почти се сблъсках с три тийнейджърки. Беше рано сутринта, на 1-ви Ноември. Бяха облечени в тъмни дрехи. Не знам дали сте забелязали, но и до ден днешен е много "модерно" младите да се обличат в черно. Казвам ...
  616 
”До скоро!” – относително понятие,
чийто превод ми е неизвестен.
Когато всяка дума е разпятие
какво ли значи някаква си есен,
потънала в самотност и тъги... ...
  320 
Умея да мълча, когато всички
тъги от мен напират да изплуват.
Разпръсквам се на уморени срички,
които самотата ми римуват.
По дланите си пиша... Нямам глас. ...
  431  10  10 
Трябва пак да те срещна! Сега!
В този миг на обърканост сложна.
Сред пустинята от тъга.
След присъдата ми тревожна.
Трябва пак да повярваш в сърцето ми ...
  337 
Тя е много сама.
И това е така непонятно
за врабчетата, дето трошици кълват от
перваза.
И за малкото зайче, за бялото коте, цветята и... ...
  331  13 
Бе най-дългата нощ. Нощ за размисъл и тишини.
Нощ, в която пресъхна гласът ми, а после в очите
пак доплуваха всички забравени (ужким) тъги
и разстреляха само с една кратка мисъл мечтите.
Вързах своите пръсти, за да не докосват перото. ...
  643  11  16 
Предложения
: ??:??