Днес бях на крачка от смъртта
и ми стана смешно някак чак...
Уплаших се,
че няма в мене страх...
Нима
Живота си не уважавам
никак
аз...
Знаех си, че няма да умра...
но следващата битка може да е нейна...
Днес не направих крачка до Смъртта,
а тя настигна ли ме... някак
- да?!
Прошепна ми в ухото:
Жива си!
ти Още: ...
и със запалена свещ продължи
- невидими стъпки в снега:
Отдалечи се послушно
- Отново сама...
© Вечерница или Зорница Всички права запазени