2 ene 2008, 15:45

Близо до смъртта (Смъртоносна близост)

  Poesía
2K 0 15
 

Днес бях на крачка от смъртта

и ми стана смешно някак чак...

Уплаших се,

че няма в мене страх...

 Нима

Живота си не уважавам

никак

аз...

Знаех си, че няма да умра...

но следващата битка може да е нейна...

 

Днес не направих крачка до Смъртта,

а тя настигна ли ме... някак

                                                  - да?!

Прошепна ми в ухото:

                                              Жива си!

                                                ти Още: ...

и със запалена свещ продължи

                                - невидими стъпки в снега:        

Отдалечи се послушно

                                - Отново сама...                                   

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...