i2na (Инна)
145 1101
8.11.2007 г., 14:08 ч.

Близост 

  Поезия
853 0 18

Облачни души -

от смут,

от страх,

от гняв,

от болка,

от тъга...

А в дъното на нощта,

като далечна светлина във дълъг коридор,

една твоя близост стоеше.

Току-що дошла -

да надникне в очите ми.

И в мен се проясни.

До бистро синьо.

Изтече тъмнината през ръцете ми...

Когато я докоснах с топли пръсти,

стопи се до частици светлина.

(Онези малки цветни точки,

които съставляват всеки мрак.)

Смали се сякаш и светът -

от близост.

От близостта, която ни събира.

Която ни подтиква да говорим.

Или да замълчим от мекота.

Която във душите ни огрява

с най-топлата и чиста светлина.

Човешка близост,

независеща от километрите...

От расата.

От пола.

От политическите убеждения.

От вкусовете.

От говоримите езици...

Човешка близост -

родена между няколко усмивки и взиране в звездите от зениците,

когато, често по случайност,

във нас са се докоснали душите.

Безмълвно даже.

Тихо до полуда.

Безвремево и диво - като в сън.

А после изведнъж сме се събудили

от някакъв познат космичен звън,

отекващ като сруна в дълбините ни.

И вътре в нас е ясно и безоблачно.

..... .....

Във дъното на дългата

безлунна нощ,

притихнала от липса и очакване,

света смалих до проста обич.

Тогава те усетих страшно близо.

Протегнах си ръката, да те пипна

по буквите на малкия дисплей.

А някъде от другата страна на малкото кълбо от обич -

Свят -

стоеше ти,

със поглед, втренчен в мрака,

в безбройните му цветни точки,

да чакаш знак за мойта близост.

И аз ти пратих късче от душата си.

За да ти бъде мост,

когато се завръщаш

през облачните разстояния

от време, самота и отчуждение...

За да ти бъде мост,

по който да преминеш над забравата...

И пак да ме намериш.

 

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих, поздравявам те за чудесно изразените чувства и емоции.
  • Много хубав стих!!!
    Браво,Инна!!!
    Поздрав и прегръдка,миличка!!!
  • "За да ти бъде мост,

    по който да преминеш над забравата...

    И пак да ме намериш."

    !!!



  • ПОРАЗИ МЕ...!!!
  • Браво!!!!
  • Във дъното на дългата

    безлунна нощ,

    притихнала от липса и очакване,

    света смалих до проста обич.
  • Възхитително!!!

    Браво!
  • Много ми харесва !
    Невероятен стих !
  • И аз ти пратих късче от душата си.

    За да ти бъде мост,

    когато се завръщаш


    Изумително!
  • Невероятно влизаш в душата ми
    с твоите думи и много е силно
    усещането че съм се докоснала до
    нещо много истинско и стойностно.
    С много обич, Инна.
  • "Във дъното на дългата
    безлунна нощ,
    притихнала от липса и очакване,
    светът смалих до проста обич."
    Невероятен стих си създала!Аплодисменти!

  • Хубав стих! Поздравявам те!
  • ``Изтече тъмнината през ръцете ми...`` ... И стана светло... Харесва ми.

  • Благодаря ви!Радвам се,че ви е харесало!
    Надявам се всички да намерим такива мостове...
  • "И аз ти пратих късче от душата си.
    За да ти бъде мост,
    когато се завръщаш
    през облачните разстояния
    от време, самота и отчуждение...
    За да ти бъде мост,
    по който да преминеш над забравата..."

    Поздравления, Инна!!!
  • Възхитена съм!Умееш да влизаш в душата ми!
  • Браво !
  • "За да ти бъде мост,

    когато се завръщаш

    през облачните разстояния

    от време, самота и отчуждение...

    За да ти бъде мост,

    по който да преминеш над забравата..."



    Това..., казва всичко и значи всичко!!!
    Браво!
Предложения
: ??:??