Близост
Облачни души -
от смут,
от страх,
от гняв,
от болка,
от тъга...
А в дъното на нощта,
като далечна светлина във дълъг коридор,
една твоя близост стоеше.
Току-що дошла -
да надникне в очите ми.
И в мен се проясни.
До бистро синьо.
Изтече тъмнината през ръцете ми...
Когато я докоснах с топли пръсти,
стопи се до частици светлина.
(Онези малки цветни точки,
които съставляват всеки мрак.)
Смали се сякаш и светът -
от близост.
От близостта, която ни събира.
Която ни подтиква да говорим.
Или да замълчим от мекота.
Която във душите ни огрява
с най-топлата и чиста светлина.
Човешка близост,
независеща от километрите...
От расата.
От пола.
От политическите убеждения.
От вкусовете.
От говоримите езици...
Човешка близост -
родена между няколко усмивки и взиране в звездите от зениците,
когато, често по случайност,
във нас са се докоснали душите.
Безмълвно даже.
Тихо до полуда.
Безвремево и диво - като в сън.
А после изведнъж сме се събудили
от някакъв познат космичен звън,
отекващ като сруна в дълбините ни.
И вътре в нас е ясно и безоблачно.
..... .....
Във дъното на дългата
безлунна нощ,
притихнала от липса и очакване,
света смалих до проста обич.
Тогава те усетих страшно близо.
Протегнах си ръката, да те пипна
по буквите на малкия дисплей.
А някъде от другата страна на малкото кълбо от обич -
Свят -
стоеше ти,
със поглед, втренчен в мрака,
в безбройните му цветни точки,
да чакаш знак за мойта близост.
И аз ти пратих късче от душата си.
За да ти бъде мост,
когато се завръщаш
през облачните разстояния
от време, самота и отчуждение...
За да ти бъде мост,
по който да преминеш над забравата...
И пак да ме намериш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
