Понеже сме безгрешни.
Твърде много сме добри,
си плачем безутешни
и пак давим се в сълзи.
Така лъжем за добро.
Аз не, другият беше!
Истината за какво
и как така болеше?
Не вярваме и търсим -
новият боготворим.
Ние лошо не вършим -
само себе си гасим...
© Красимир Всички права запазени