С годишни времена обличам се
в старание да не омръзвам.
Случайността в сезоните привличам
и спорадично мъжка мисъл връзвам.
У всеки лицево променям
изкусно скриване на чувства,
без позволения сърдечни ги отнемам,
невъзможно е докрая да ме вкусят.
Но въпреки отлаганата кулминация,
интересна бях неразсъблечена.
Оглеждах ги, потънали в комбинации
как изцяло да бъда обречена
на техните праволинейни страсти,
чиято стълба да изкачвам,
да стигам горе и опасна
волтажи-пепелища да окачвам.
Но няма как от пяна да изляза
и слънцето, в огряване на голотата ми,
да ме сравни с чуждата проказа
и да коленичи пред Съдбата ми...
Защото аз, макар красива,
съм цялата в белези-беди,
изкушаваща съм грозно-дива...
Блудността съм в мъжките очи.
© Ниела Вон Всички права запазени