Блян
За теб бленувах и мечтах.
И дълго търсех те във мрака.
За теб оглеждах се не спах.
За теб тъй дълго плаках.
Но ти в сънят ми се яви...
поведе ме през път незнаен.
Но аз събудих се...... уви
пак плаках, губя този рай нетраен!
И тъй, във моите нощи зли....
заспивам със мечта безкрайна
да срещна теб, за миг дори
за мен е миг, а пък за теб е.. тайна!
© Лилия Всички права запазени