12 mar 2007, 8:18

Блян 

  Poesía
779 0 4

Блян

За теб бленувах и мечтах.

И дълго търсех те във мрака.

За теб оглеждах се не спах.

За теб тъй дълго плаках.

 

Но ти в сънят ми се яви...

поведе ме през път незнаен.

Но аз събудих се...... уви

пак плаках, губя този рай нетраен!

 

И тъй,  във моите нощи зли....

заспивам със мечта безкрайна

да срещна теб,  за миг дори

за мен е миг, а пък за теб е.. тайна!

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??