Мислено съм там, най-щастливия ми ден.
Гледам, чувам и усещам, детството напира в мен.
Познато чувство, чувство на спокойствие и сладост.
Там, в родната си къща, изпитвам най-голяма радост.
Въздухът е същият.. по старому, както винаги е бил - чист и съвършен.
Летят красиви птици, а животът пак е с радост украсен.
Чувам баба пак ме вика, и аромат на баница витае.
Излиза, поглежда ме... и гледам как лицето ѝ сияе.
Но нещо не е така... нещо дърпа ме назад
Дълбоко в мен усещам парещ мрак.
Реалността далеч е, но знам, че чака ме  с разперени ръце.
Трябва отново да замина в чужбина, ще се откъснат зная моите криле.
Щастлива съм, че пак съм в старата си къща, макар мисловно, макар в мечтите си.
Но реалността ме дърпа ли дърпа... и ме стиска пак в обятията си.