27.01.2019 г., 16:46

Блян

554 0 1

Щеше да бъде толкова лесно
без думи да се разбираме.
Тъй щеше да е чудесно
верен път винаги да избираме.

Не тъй  е устроен светът,
както на мен ми се иска...
Често сме на кръстопът
и за гърлото нещо ни стиска.
Живеем като машини
ден след ден и час след час.
Навити сме като пружини
не помним вътрешния си глас.
Работим бързо и бързо спим...
Заобиколени сме от предмети,
искаме всяка облага 
да получим веднага.
Да броим левчета и монети
сме и нощем заети.
Да успеем на всяка цена,
е наша втора природа.
После скътана носим нейде вина,
че търсим във всичко изгода.
Откази не търпим
и така омагьосани в кръг се въртим.
Обичаме властно, но предпазливо,
сърцата си ревностно пазим.
Подхождаме недоверчиво,
вместо любов да даряваме, мразим.
После учим дълги и интересни уроци,
с болка запазваме самообладание.
Правим малки крачки или големи скоци
със знание чрез изпитание.

Щеше да бъде тъй чудесно
да живеем според едно мерило
да имаме повече надежда и вяра,
на света всичко да ни е по-мило.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...