8.09.2024 г., 23:09 ч.

Блян ли е 

  Поезия
180 2 4

Как искам себе си да разбера...

и също случващото с мене!?

Защо когато аз греша, загива нещо 

в мене!И с болка ме отрупва?

 

Защо горчи ми болката човешка?

Нали не ме засяга лично тя...

Съня з заащо ми гони в мрака!?

И кара ме за правда да тъжа.

 

Не искам музики, фанфари...

не искам глъч около мен.

Иска ми се просто да живеем...

но да го живеем с плам.

 

Как искам Светът ни да живее...

в хармония и със любов!

Но в гърлото ми горчилката живее

и ми напомня че моето е Блян!

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ви ,Благодаря,Приятели за коментарите за разбирането и поставяне на скромния ми стих в любими!До нови и нека музата поезия бъде винаги с вас!!!Миночка,Младене,Стойчо!!!Благодаря и на всички прочели стиха ми!
  • Всеки поет носи в душата си Авалон!
    Поздравления, Ангел!
  • Стих за невъзможността да бъдем щастливи, когато сме несъпричастни към чуждата болка.
    Толкова много истини са изразени с плам и горчивина. Поздравление, Ачо!
  • Хареса ми, Ангел.
Предложения
: ??:??