8 сент. 2024 г., 23:09

Блян ли е

505 2 4

Как искам себе си да разбера...

и също случващото с мене!?

Защо когато аз греша, загива нещо 

в мене!И с болка ме отрупва?

 

Защо горчи ми болката човешка?

Нали не ме засяга лично тя...

Съня з заащо ми гони в мрака!?

И кара ме за правда да тъжа.

 

Не искам музики, фанфари...

не искам глъч около мен.

Иска ми се просто да живеем...

но да го живеем с плам.

 

Как искам Светът ни да живее...

в хармония и със любов!

Но в гърлото ми горчилката живее

и ми напомня че моето е Блян!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ви ,Благодаря,Приятели за коментарите за разбирането и поставяне на скромния ми стих в любими!До нови и нека музата поезия бъде винаги с вас!!!Миночка,Младене,Стойчо!!!Благодаря и на всички прочели стиха ми!
  • Всеки поет носи в душата си Авалон!
    Поздравления, Ангел!
  • Стих за невъзможността да бъдем щастливи, когато сме несъпричастни към чуждата болка.
    Толкова много истини са изразени с плам и горчивина. Поздравление, Ачо!
  • Хареса ми, Ангел.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...