Блян за любов
Звездите блестяха толкова ярко и озаряваха моето лице,
За миг забравих за мъката на това сърце,
Вятърът духаше тъй нежно и плахо,
Само нощта знаеше какво си пожелавам тихо.
Имаше в душата ми един блян,
Един блян - все така неизживян,
Като просяк просех си любов
И до някой някъде там отправях зов.
Една молитва в мен шептеше,
А сърцето ми пак самотно беше,
Търсех любов голяма и знаех,
Има я някъде, щом така мечтаех.
Душата ми дълбока е като морето
И тази мечта не ще излезе от сърцето,
Щом за любовта то страда,
Когато пак пусна някоя балада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Гущерова Всички права запазени