12.11.2010 г., 20:49

Бобърски народ

682 0 0

БОБЪРСКИ НАРОД

Аз съм бобър от реката
и работя на
брега.
Събирам съчки от гората,
да направя къща без вода.

Народът мой е силен -
работи ден и нощ.
Освен това е изобилен,
има си и вожд!

- Всички ние, бобри -
каза важен Добри, -
бент ще построим,
няма хич да спим!

И народът се захвана,
съчки си събраха.
Бентът бързо стана
и вече те си спаха...

Ралица Костова




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...