Богиня и Демон
Песъчинка мъничка
от скалата... живот,
от боговете сътворена
под небесния свод.
Тясна е вселената,
кратък... земният живот.
С ръце протегнати
за нов възход
прелитаме с планетите
и търсим крал Артур
да победи Демона...
В необята самотно
прогонени душите
с болката... ранени,
унило скитат.
И се откриваме...
и се докосваме
и се сливаме...
и... отново заспиваме,
и в утринта росна,
загубили следите си
- политаме отново,
за да предизвикаме
силите
и овладеем контрола.
В долината - хората,
засенчили погледи,
наддават
и расте квотата
за нас... и живота!
Богиня да съгреши
с Демона в тебе
ка ли се реши...?
Боговете сърдити са!
Душите... сковани!
Вселената тясна!
Хората завиждат,
а ние се обичаме
и песента факт е...
Още една битка
- спечелена...
и отново в атака...
Вечерно е!
Звезди извезаха
небесната арка.
Съдбовно луната
усмихнат лик показа.
Менделсон, нотите,
магични,
на бял лист
тържествено изказа.
Оркестър засвири...
Богиня в бяло
и Демон укротен!
Тялото гори,
но от очите й усмирен
на ръце я пое
и с любов окрилен,
далеч от птици,
треви и цветя,
между светлите звезди
с нежния товар отлетя.
Застелиха звуците
топло брачно легло
и не беше нужен
мечът на крал Артур.
...............................
Така е в живота!
Понякога простичка мечта
от един мъничък миг,
от боговете чута в нощта,
става в реала... мит!
04 юни 2008 г.
Италия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
