Боже мой, погледни ме за миг?
БОЖЕ МОЙ, ПОГЛЕДНИ МЕ ЗА МИГ?
... доверчиво живея – и знам, че понякога много се лъжем –
и за болките плащам си сам, и се будя в зори – все по-тъжен,
и ме нерви дълбокият ден, в който ние сме хорица плитки,
и в лъжите изпаднали в плен, си изпращаме светли честитки! –
все по-често във фалша руша безнадеждни надежди, утехи,
и протягам към всеки душа, както Божем дошла е – без дрехи,
ако някой приятел реши да ми каже две топлички думи,
ще повярвам и с двете уши, че пред мен не разтяга локуми,
че дори и във златния скрин не тършуват безсребърни Иуди –
бях на святата Истина син, а живях сред безбройни заблуди,
и Те моля – до ужас, до вик! – и в кандилцето сипвам елея.
Боже мой, погледни ме за миг? – и повярвай, че още живея.
23 април 2024 г.
гр. София, 19, 55 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
