Божественият миг човещинка
БОЖЕСТВЕНИЯТ МИГ ЧОВЕЩИНКА
... навярно ще приема други форми и други очертания след век,
дано антрополог да ме изкорми! – и да признае, че съм бил Човек,
че съм ловил светулчици през юни – и любих се със хубави Жени,
че писах невъзможните си руни със слънчеви въртопи светлини,
че праведно вървях си аз по друма – хляб ядох само с хорица добри,
не се скверних със мисъл или дума,
не трупах сейф със крадени пари,
че моят ден премина чист и светъл – случаен из простора слънчев лъч,
че благославям, в Нищото закретал, развихрената в двора детска глъч,
че съм мечтал, че дишал съм и писал с перо от птица, литнала на юг,
защото аз и утре ще съм мисъл! – макар че няма вече да съм тук,
от някое съзвездие далечно ще ви помахам – с шапката в ръка! –
със правото на миг – нетрайна Вечност,
но пък Божествен миг човещинка!
11 март 2023 г.
гр. Варна, 7, 15 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
