11.03.2023 г., 8:42 ч.

Божественият миг човещинка 

  Поезия
171 2 3

БОЖЕСТВЕНИЯТ МИГ ЧОВЕЩИНКА

 

... навярно ще приема други форми и други очертания след век,

дано антрополог да ме изкорми! – и да признае, че съм бил Човек,

че съм ловил светулчици през юни – и любих се със хубави Жени,

че писах невъзможните си руни със слънчеви въртопи светлини,

че праведно вървях си аз по друма – хляб ядох само с хорица добри,

не се скверних със мисъл или дума,

не трупах сейф със крадени пари,

 

че моят ден премина чист и светъл – случаен из простора слънчев лъч,

че благославям, в Нищото закретал, развихрената в двора детска глъч,

че съм мечтал, че дишал съм и писал с перо от птица, литнала на юг,

защото аз и утре ще съм мисъл! – макар че няма вече да съм тук,

от някое съзвездие далечно ще ви помахам – с шапката в ръка! –

със правото на миг – нетрайна Вечност,

но пък Божествен миг човещинка!

 

11 март 2023 г.

гр. Варна, 7, 15 ч.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??